Легализацията е процес, при който даден официален документ преминава проверка през редица министерства или ведомства, които го заверяват, за да може да получи финалната заверка в Консулски отдел на Министерство на Външните работи.

Легализацията на документи се различава от официалния /лицензирания/ превод. Легализацията представлява удостоверяване автентичността на даден документ от издаващата държава. Докато при превода заклет преводач удостоверява с подписа си, че е превел вярно документа, то легализацията удостоверява самия документ. Легализация на документи се прави, за да бъдат те признати от институциите на друга държава. Съответно, за да използвате в България документи, издадени от чужда държава, те трябва да бъдат легализирани - оформени с апостил /Apostille/, ако съответната държава е страна по Хагската конвенция. Наличието на апостил е достатъчно условие за легализация от българското Министерство на външните работи.

"Апостил" е унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина – чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille).

Заверката с "Апостил" представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Снабдените с оригинален “Апостил” документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация.

Органите, компетентни да поставят "Апостил" върху българските публични актове са Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи.

С някои държави България има сключен договор за правна помощ и за тях апостил не е нужен.

Австрия, Алжир, Азербейджан, Армения, Беларус, Виетнам, Грузия, Италия, Йемен, Кипър, КНДР, Куба, Кувейт, Либия, Македония, Монголия, Полша, Румъния, Руска Федерация, Сирийска Арабска Република, Сърбия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Чехия, Словакия.

Документите, оформени с апостил или издадени от държава от горния списък, трябва да бъдат преведени на български език от лицензирана фирма.

Документи, издадени от държави, които не са страна по Хагската конвенция и България няма договор за правна помощ, трябва да отговарят на следните изисквания:

Те трябва да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава;

Щемпелът на министерството на тази държава трябва да бъде удостоверен/легализиран от съответното българско дипломатическо или консулско представителство.

* Легализацията на българските документи следва горните изисквания, като за конкретните документи има специфични изисквания относно начина им на оформяне или издаване.